Каква е разликата между 3% повече в България и в САЩ
Още една заветна мечта е осъществена. Стигнахме ги! Американците. По толерантност. Да бе, да. А дребният шрифт?
Последно проучване на Gallup показва, че през 2010 г. близо 52% от братята зад океана смятат гей връзките за „морално приемливи“. Обяснение на това определение липсва, така че оставяме всичко на въображението ви. Въпреки че американското общество е разделено в мнението си относно причините за хомосексуалността, статистиците отчитат рекордно висока подкрепа в полза на хората с различна ориентация.
За щастие или не, анкетираните в САЩ не са имали възможност за по-широк, нередактиран коментар по темата. Не така стоят нещата с проведената от bTV анкета, на която се натъкнах наскоро в сайта им. Въпреки неинформирано написания въпрос, а именно „Толерантни ли сте към хомосексуалистите?“ (има ли надежда някога медиите да се научат да се изразяват правилно?), желанието на телевизията за изследване на публичните настроения по въпроса е похвално.
Анкетата е проведена на 17 май и вече е затворена, така че резултатите са окончателни. Признавам, че с известна изненада видях следното:
Хепи енд само на запад обаче, уважаеми. Леките наченки на радост в душата ми увяхнаха след прочита на коментарите по-долу. Мистерия е как „толерантните“ надвишават хомофобите с целитри процента при такова масивно количество закостенели и погрешни възприятия.
Какви размисли и страсти всъщност се крият зад приятните за окото резултати? Става ясно, че много „толеранти“ българи приемат хомосексуалните граждани, но едновременно смятат, че отношенията между такива двойки са противоестествени. Нищо чудно, че изразът „България – страна на абсурдите“ е толкова популярен. Референдум за нов национален девиз? Модерно е все пак.
Не липсва, разбира се, и вечният тип изказвания: „Против лесбийките нямам нищо, защото съм мъж и понякога ги разбрам ако минат на другата страна ,но муже с муже на никого не му се гледат“*. Най-често разпространено е мнението, както сред „толерантните“, така и сред останалите, че хората с хомосексуалната ориентация „няма нужда да парадират със наклонностите си“*, защото „това някак си учи децата да станах хомосексуални“*. Следователно всички си стискат ръцете над идеята, че различната сексуалност трябва да се ограничава до спалнята, пият по едно и гласуват смело.
В този ред на мисли, въпреки че по незнайни (далеч от божествени) пътища анкетата изкарва българите прогресивни в отношението си към хомосексуалността, силно съмнително е дали нашите 2-3% в плюс са реален израз на толерантност. Мисълта, на която навява общата картинка в случая по-скоро се свежда до „Добре, ето, приемам ви. При-е-мам! Отговор А е специално за всички, които ме карат да обяснявам на детето си как може двама чичковци да се целуват в парка. Искам сега да млъкнете и заключите килера отвътре!“.
Така стигаме до заключението, че 3 не винаги е равно на друго 3, особено ако става дума за математика в българската действителност. Седем милиона и всички „обратни“… на света. Ще ги стигнем, ама next time.
http://www.bgles.com
Публикувано от Веселина
Няма коментари:
Публикуване на коментар