Мамо, аз съм гей
Обществото все още не е готово да види лицето на хомосексуалните
Рошав младеж яде спагети и напрегнато гледа в пространството срещу себе си. "Трябва да ви кажа нещо - неуверено започва той с измъчено лице на човек, изправен пред супернеприятно признание - хетеросексуален съм."
Кадърът се премества към двойката родители отсреща. И зрителят вижда... семейство изненадани гейове. Това е рекламен спот на ILGA (най-голямата европейска организация на гейове, лесбийки и транссексуални в Европа). Миналата седмица организацията проведе в София международна конференция, на която близо 200 делегати обсъждаха проблемите на хората с различна сексуална ориентация. Клипът (най-вероятно) не е зловещо пророчество за бъдещето, където хетеросексуалността ще бъде изключение, а по-скоро намигване към консерватизма и хомофобията, което казва "усмихни се, не е толкова страшно да приемеш различните".
В България обаче това се оказва трудно. "Броят се на пръсти откритите гейове в общественото пространство. Всеки, който не крие, че е такъв, прекрачва границата на толерантността - разперва ръце Аксиния Генчева от българската гей-организация "Джемини" - една от силните нагласи, които работят е "нямам нищо против тях... стига да не ги виждам."
Това скрито или явно пращано послание дава своите резултати.
Да откажеш да покажеш лицето си
е най-често срещаната стратегия на гейовете за справяне със стереотипите за нормалност, които налага общество.
"Не, не съм казал открито и на всички - поклаща отрицателно глава Камен (името е сменено) - не знаят родителите ми, нито колегите ми в офиса." Камен е на 35. Нищо не издава ориентацията му. Има просто обяснение за избора си да крие: "От това признание няма да спечеля нищо, а ще нараня родителите си." С приятелите е обратното: "Казвал съм, за да си улесня комуникацията. Това става тема за разговор, шеги, откровен съм и ми е по-лесно." Камен заема ръководна позиция в офис и признава: "Честно казано, и аз не бих наел човек, на когото много му "личи". Силен гел, много обици, характерни жестове... и край. В бизнеса, с който се занимавам, няма да гледат сериозно на него, а това пречи на работата." Камен смята, че в последните години обществото става по-толерантно към гейовете, най-малко защото темата започва да присъства често и в медиите: "Дори и нашите, които са доста консервативни, вече просто констатират, че в "Биг брадър" има гей, без да изглеждат потресени от поведението или визията на този човек."
Но точно в този "Биг брадър" преди няколко вечери голяма част от събраните в студиото хора настояваха, че самоопределилият се като гей Гаро трябва да си тръгне точно защото... е гей.
"Като цяло България в последните три-четири години е станала малко по-търпима и толерантна към различните", казват и от "Джемини". Това обаче има и друг аспект - хомофобията става по-невидима и трудно установима. За пример те дават всякакво поведение, от което страдат хора, посещавали офиса им - "от привидно безобидни вицове за педерасти, разказвани от петима мъже, от които единият е скрит гей и тези шеги агресивно навлизат в личното му пространство", до откритата враждебна реч ("като поведението на Волен Сидеров, което открито пробужда към дискриминация и сексуална омраза"). Стига се и до открити форми на ненавист - физическо насилие в семейството, уволнение или отказано назначение, отказ за достъп до услуги. Аксиния Генчева и Десислава Петрова (PR на организацията) разказват случай, при който видимо феминизиран мъж отива в болницата и лекарят му отказва лечение с репликата "на педали като теб не оказваме помощ". Да сте видели обаче човек, който да излезе публично и да потърси правата си точно защото му е отказана лекарска помощ или не е назначен на работа, защото е гей? Не.
Да покажеш лицето си
в България е равносилно на тежкото признание, че си отвъд бариерата, която поставя знака за нормалност в едно общество. Този урок добре е научила Теодора, на 19. Забележете, името е истинско. "Никога не съм се определяла или замисляла каква съм. Докато на 15 години се влюбих в едно момиче. Беше приятелство, което прерасна в истинска любовна история. Вече месеци по-късно аз сама започнах да си слагам етикета. И той беше - лесбийка. Оттам нататък не ми беше лесно, повярвайте." Следва обичайният алгоритъм - чувство за вина от откритието, че не е "нормална", и узнаване от страна на родителите за необичайната връзка на дъщеря им. По-агресивен в яда и объркването си е бащата. Отношенията преминават през ужасяващо тягостни разговори ("това е етап, ти се заблуждаваш, да се консултираме със специалист...") и скандали по всякакъв повод - дори за това, че Законът за защита от дискриминацията стои закачен на стената в стаята на Теди ("ще направиш и брат си педал"). Напуска дома си, след време се прибира отново. Оттогава отношението им са нормални: "Не че приемат различна ориентация, но темата се подминава." Теодора е мъжко момиче. И в тази констатация няма никакво иронично двусмислие - понесла е гнева и болката на родителите си, подигравките на съучениците, циничната мъжка ирония.
Факт е, че в България се броят на пръсти откритите гейове в общественото пространство. Обикновено те са известни - от арт средите, шоубизнеса... Известността вкарва хомосексуалността в друг контекст - на продукт, който те прави ексцентричен, приеман или отхвърлян, във всички случаи коментиран и в крайна сметка продаваем. Достатъчно е да си спомним, че не отдавна сватбата на Азис беше едва ли не най-актуалното събитие, отразявано в медиите. "Насажда се някакъв рулеви модел от типа на "всички гейове приличат на Азис" и той не работи добре - коментира Деси Петрова - не и за начина, по който самите хомосексуални се възприемат в една тийнейджърска възраст. Много момчета имат проблем да се идентифицират като гейове само защото не искат да приличат на някого в публичното пространство."
Пламен (името е сменено), който е напуснал България и повече от 10 години живее в Щатите, ни казва в мейл, че единственият избор е "да мразим себе си и да се опитваме да адаптираме обществените нагласи към нас, като наши собствени, или да опитаме да се освободим от натрупаните предразсъдъци и да отхвърлим правилото, че светът е място, устроено по правилата на хетеросексуалните."
http://www.capital.bg
Публикувано от Веселина
