Любовта като форма на невроза
Стресът и ежедневната несигурност изкривяват красивото чувство
Повечето от сюжетите на масовата култура несъмнено са свързани с
любовта. Помните дъвките от недалечното минало "Love is", в които
търсехме картинката с поредния сладък сюжет. Когато включим радио,
зазвучава „Всичко, от което се нуждаем, е любов”, по телевизията се
разиграват драми между влюбени, които някой непрекъснато се опитва да
раздели. Както се казва в една популярна песен, „любовта е навсякъде”,
но за съжаление не винаги ни носи радост. Психоложката Карен Хорни стига
по-далеч и просто обобщава - любовта е невроза. Подобно описание тя
прави именно в книгата си „Невротичната личност на нашето време”.
Страх и ненавист в кабинета на психотерапевта
Що за личност е невротикът? Това е човек, обладан от висока степен на тревожност, който се чувства отвсякъде заобиколен от беди. По мнението на Хорни тревогата е закономерност от враждебната среда. Ако например невротикът Иванов попадне в ситуация, в която трябва да прояви инициатива и да се пребори за сърцето на момиче в конкуренция с младежа Петров, той си казва: аз съм обикновен и лишен от амбиция, защо ми е да правя усилия за нещо, което е чиста суета и падение на духа, нека девойката да отиде при стария ми приятел Петров. В случая Иванов се заблуждава, че проявява великодушие по отношение на Петров и дълбоко в себе си на подсъзнателно ниво стаява враждебност. Тя не получава външно проявление, а се реализира в причудливи форми. Иванов започва да си мисли, че не мрази Петров, а напротив - той него. Тревогата е неосъзната за невротика. На лице е депресия, често придружавана от алкохолизъм и сексуално разстройство.
SOS! Амур като спасителен пояс
Тревогата е като чудовище, което гони невротика по петите и той започва да търси по всякакъв начин подкрепа и помощ. В такъв образ любовта за него се превръща в наркотик. Заради неувереността си той се хвърля в обятията на всеки, който е готов да го дари с внимание. Важна характеристика на невротичната любов е нейната ненаситност и безпринципност по отношение на избора. Ако някой откаже внимание на въпросния човек, той го приема като личен провал и започва да прави пресилени сцени на ревност. Потребността от любов става равносилна на нуждата от въздух и вода. Без нея битието губи смисъл. Тя връхлита с цялата си тежест невротика, на когото му идва да изкрещи: Ако някой ме обичаше, всичко това нямаше да ми се случи. Изоставен, той се чувства страшно некомфортно. Спомнете си култовия сериал „Сексът и градът”, в който героините се отдаваха на безразборни сексуални връзки, за да не останат сами. Според Хорни сексът в такива случаи придобива изключително значение и замества емоционалната връзка. Защо се получава така? Работата е в това, че невротикът използва партньора си, за да прикрие собствената си колебливост и страх. Приятелството му е нужно, и то прекалено. Любовта се превръща във форма на зависимост.
Портрет на неизвестния невротик
Невротиците могат да бъдат категоризирани в три типа. Първият тип е готов да търпи всичко в името на любовта - унижения,оскърбления, обиди. Подобни субекти имат уклон към садо-мазо преживяванията. Жените държат палмата на първенството в това отношение. Много дами считат, че способността им да се жертват изцяло в името на партньора е най-голямото им достойнство. Вторият тип невротици са винаги печални и разочаровани. Ако нещо ги раздели с обекта на чувствата им, подобни хора прекъсват всичките си връзки със света. Започват да запълват празнината по всевъзможни начини - например започват да се тъпчат с храна. Най-често това са романтични герои, които си се представят как стоят самотни на края на някоя скала с развети коси. Третият тип са свършените и празни хора. Те са толкова тревожни, че въобще не вярват в любовта. По правило са цинични и груби и натрапват на всички размишленията си в посока - колко гнусно е всичко.
Рецепта за щастие
В крайна сметка се оказва, че проблемът на невротиците е, че не са способни да дарят любов. Те могат да паразитират върху чужди чувства, но в една посока - търсене на убежище, в което да се скрият от тревогите си. Проблемът е, че на мястото на тревогата възниква нездрава самоувереност. Иванов ще се почувства добре едва тогава, когато реши да се съревновава наравно с Петров. Дори и да не спечели, ако е способен да си признае: харесвам това момиче, но не ми се получи, пак има точка.
(По материали на Lenta ru)
Страх и ненавист в кабинета на психотерапевта
Що за личност е невротикът? Това е човек, обладан от висока степен на тревожност, който се чувства отвсякъде заобиколен от беди. По мнението на Хорни тревогата е закономерност от враждебната среда. Ако например невротикът Иванов попадне в ситуация, в която трябва да прояви инициатива и да се пребори за сърцето на момиче в конкуренция с младежа Петров, той си казва: аз съм обикновен и лишен от амбиция, защо ми е да правя усилия за нещо, което е чиста суета и падение на духа, нека девойката да отиде при стария ми приятел Петров. В случая Иванов се заблуждава, че проявява великодушие по отношение на Петров и дълбоко в себе си на подсъзнателно ниво стаява враждебност. Тя не получава външно проявление, а се реализира в причудливи форми. Иванов започва да си мисли, че не мрази Петров, а напротив - той него. Тревогата е неосъзната за невротика. На лице е депресия, често придружавана от алкохолизъм и сексуално разстройство.
SOS! Амур като спасителен пояс
Тревогата е като чудовище, което гони невротика по петите и той започва да търси по всякакъв начин подкрепа и помощ. В такъв образ любовта за него се превръща в наркотик. Заради неувереността си той се хвърля в обятията на всеки, който е готов да го дари с внимание. Важна характеристика на невротичната любов е нейната ненаситност и безпринципност по отношение на избора. Ако някой откаже внимание на въпросния човек, той го приема като личен провал и започва да прави пресилени сцени на ревност. Потребността от любов става равносилна на нуждата от въздух и вода. Без нея битието губи смисъл. Тя връхлита с цялата си тежест невротика, на когото му идва да изкрещи: Ако някой ме обичаше, всичко това нямаше да ми се случи. Изоставен, той се чувства страшно некомфортно. Спомнете си култовия сериал „Сексът и градът”, в който героините се отдаваха на безразборни сексуални връзки, за да не останат сами. Според Хорни сексът в такива случаи придобива изключително значение и замества емоционалната връзка. Защо се получава така? Работата е в това, че невротикът използва партньора си, за да прикрие собствената си колебливост и страх. Приятелството му е нужно, и то прекалено. Любовта се превръща във форма на зависимост.
Портрет на неизвестния невротик
Невротиците могат да бъдат категоризирани в три типа. Първият тип е готов да търпи всичко в името на любовта - унижения,оскърбления, обиди. Подобни субекти имат уклон към садо-мазо преживяванията. Жените държат палмата на първенството в това отношение. Много дами считат, че способността им да се жертват изцяло в името на партньора е най-голямото им достойнство. Вторият тип невротици са винаги печални и разочаровани. Ако нещо ги раздели с обекта на чувствата им, подобни хора прекъсват всичките си връзки със света. Започват да запълват празнината по всевъзможни начини - например започват да се тъпчат с храна. Най-често това са романтични герои, които си се представят как стоят самотни на края на някоя скала с развети коси. Третият тип са свършените и празни хора. Те са толкова тревожни, че въобще не вярват в любовта. По правило са цинични и груби и натрапват на всички размишленията си в посока - колко гнусно е всичко.
Рецепта за щастие
В крайна сметка се оказва, че проблемът на невротиците е, че не са способни да дарят любов. Те могат да паразитират върху чужди чувства, но в една посока - търсене на убежище, в което да се скрият от тревогите си. Проблемът е, че на мястото на тревогата възниква нездрава самоувереност. Иванов ще се почувства добре едва тогава, когато реши да се съревновава наравно с Петров. Дори и да не спечели, ако е способен да си признае: харесвам това момиче, но не ми се получи, пак има точка.
(По материали на Lenta ru)
